Викингски дълъг кораб

Викингите, населявали Северна Европа през първата половина
на Средновековието, издигнали корабостроенето до майсторско равнище. Корабите били абсолютно необходими за техните откривателски, завоевателни и търговски походи. Разбираемо
е, че викингите ценели корабите си като най-скъпи съкровища
и много се гордеели с тях.

Сред викингските кораби, строени най-вече от дъб, се откроявали характерните „дълги кораби“ – дракарите. Те били плоски, леки
и бързи. Въпреки ниското им газене с тях можело да се плува безопасно не само по реки, но и по океани. Дракарите се използ­вали и за търговски, и за военни цели.

С дракари викингите се отправяли на морски походи за плячка, при които ограбвали крайбрежията на Европа. По-късно се осмелили да навлизат и по-навътре в Атлантическия океан. Открили Гренландия и стигнали дори до Северна Америка.

Кил

Килът бил издълбан от един-единствен прав дъбов ствол, което осигурявало голяма стабилност на кораба.

Резбована фигура на носа

Към кила се добавяли
характерните нос и кърма, силно извити и често симетрични. Носът се украсявал с резбована
глава на животно.

Викингско селище

Викингските селища се разполагали по правило на морския бряг, в тихи заливи. Наличието на сигурно пристанище било жизненоважно за морската търговия.

Право платно

Пъстрото платно – правоъгълно или трапецовидно – често говорело и за богатството на собственика.

Кормилно гребло

Според най-новите
изследвания, средно-
вековните викинги
мореплава­тели използ-
вали специален кристал.
С негова помощ установявали
местоположението на Слънцето върху
небесния свод дори и при гъстите сиви облаци, характерни за техните географски ширини.