Още праисторическият човек се е интересувал от чудесата по небесния свод. Първоначално астрономията се е свеждала само до наблюдения на видимите небесни тела и до прогнозирането
на движението им. Хората, живели преди хилядолетия, са притежавали множество знания за „хода“ на Слънцето и Луната, на планетите и звездите. През древността астрономите са определяли продължителността на сезоните, познавали са циклите на лунните и слънчевите затъмнения. По този начин са прогнозирали небесните пътища на Слънцето, Луната и познатите по онова време
пет планети: Меркурий, Венера, Марс, Юпитер и Сатурн. С развитието на науката и появата на
телескопите, а после и на компютрите, астрономията започва бурно да се развива. Човекът от ХХІ век разгадава все повече тайни на Слънчевата система и вече се чувства в нея „у дома си“.
